Пасторът на местната църква Теодор Павлов разговаряше с архитект Стилян Петров.
Двамата уточняваха външния вид на бъдещата църква, която щеше да бъде построена в техния град.
– Мисля, че би било добре, – протегна ръка напред Теодор и описа полукръг, – външния вид на сградата да прилича на търговски център от 90-те.
– Защо точно търговски център? – смръщи вежди архитектът.
– Искам, когато хората приближават църквата ни, веднага да си помислят: „Дали тук ще мога да открия нещо, което толкова дълго търся?“
– Но тези сгради по външен вид са доста скучни, – възрази Стилян.
– В скучния вид на консуматорството се отразява икономическата мощ на страната, а в него може да се намери нещо красиво и вечно. Това ще накара нашата целева аудитория да се почувства в свои води, – важно заяви Теодор.
Плановете на архитекта, предложени по желанието на пастира, включваха голяма стоманена сграда, покрита с неясно кафява изкуствена мазилка, с големи стъклени входове от всички страни в съответствие с най-добрите търговски заведения от миналото.
– Смятате ли, че това ще повлияе на хората, които не познават Бога? – попита, съмнявайки се в начинанието, Петров.
– Подтискащия дизайн ще предизвиква очакване за получаване на дребни сувенири, дрехи последна мода, видеоигри, …. всичко, което може да предложи един търговски център, а гостоприемната църковна среда ще ги предразположи да чуят Евангелието. Ще ги изобличи за греховете им и ….
Дойде един от дяконите и тъжно съобщи:
– Поради бюджетни ограничение, можем да построим само голяма стоманена кутия със страхотно лого отпред.
– Жалко, – въздъхна огорчено Теодор, – провалят ми се най-прекрасните планове.