Марта се скара с дъщеря си. Закипя от гняв и негодувание:
– Как може така да ми говори собствената ми дъщеря? Колко несправедливи думи изрече. О, и съпругът ѝ не остана по-назад, каза толкова неприятни неща.
Накрая въздъхна дълбоко и реши:
– Ще се обадя на Ана. Тя ми е съседка и винаги ми е помагала.
Отиде при Ана и от вратата започна да ѝ се оплаква:
– Да знаеш каква неблагодарна дъщеря имам! Сега ми ги говори, а какво е правила преди … Какъв скапан зет си имам …
Ана слушаше известно време, но прекъсна Марта:
– Няма да се меся във вашия семеен конфликт. Не желая да слушам повече как сте се скарали, нито ругатни към близките ти.
Марта я изгледа озадачена.
А Ана добави:
– Успокой се. Не казвай нищо, за което по-късно ще съжаляваш …
– Но …, – бързо възрази Марта.
– Не ми разказвай за семейните си кавги. Разбирам, че сте се скарали. Първо се успокой и тогава ще поговорим.
Марта си тръгна огорчена:
– Колко е бездушна и егоистична, студена и безсърдечна, – каза си тя за Ана.
По едно време Марта се опомни и реши:
– Колко е глупаво …
Постепенно се успокои.
Вечерта дъщеря ѝ се обади и ѝ се извини.
– И аз не бях права, казах доста обидни и жестоки думи, – призна си и Марта.
Зет ѝ донесе цветя и бонбони и също се извини.
Помириха се.
След като си отидоха, Марта влезе в кухнята и застана до прозореца
– Ана е много мъдра, – каза си тя. – Не пожела да чуе лоши думи по адрес на дъщеря ми, нейните тайни, неприятните ѝ истории от миналото … Не подхрани огъня на гнева ми. Ще ѝ се обадя.
Тя отиде до нея. Звънна на вратата и след като бе поканена да влезе вътре, каза:
– Ана благодаря ти за урока.
Ана я погледна нежно, макар да не знаеше за какво става въпрос, но и не попита.
– Студената вода, която изля върху мен, спря истерията на гнева ми, – сподели Марта. – Така бях лишена от възможността да кажа нещо, за което по-късно щях да съжалявам.
От тогава двете станаха много добри приятелки.
Говориха си за живота, детството, любими филми и книги, за много неща, но без оплаквания, клюки и мърморене за близки и приятели.