Израилтяните се оплакваха на Мойсей, докато се скитаха из пустинята:
– Нямаме храна, вода, …
Но имаше между тях един човек, мисля, че му викаха Елдат, който без да обръща внимание на оплакванията на събратята си израилтяни, непрекъснато казваше:
– Поне ще влезем в Обещаната земя. Не е ли страхотно това?
И хората се оплакваха в ушите на Бога за своите нещастия, но най-вече за Елдад:
– Той е мъчително позитивен, Господи, защо не го остави в Египет, а дойде с нас.
Един ден изказването на Елдат:
– Погледнете по друг начин на проблемите си. Ето движим се, ядем колкото си искам манна и не качваме нито един килограм.
Им се стори прекалено нахално.
Но той не се засягаше от критиките на останалите, а отбеляза:
– Страхотно е, че мога да прекарвам толкова много време с вас. Докато бях зает да правя тухли, познавах много малко хора от моя народ. Само тези, с които работех или живеех. Нямахме време да си говорим. А сега всичко е чудесно!
Може би за това Бог избра Елдат за един от пророците си. Той не отиде на събирането, за да си получи помазанието си, но въпреки всичко пророкува в средата на стана.
Това ядоса всички още повече.
Ето това е, щастлив и доволен си от това, което Бог ти дава, изявяваш го гласно, а в резултата на това получаваш само осъждение.