Мартин дойде при приятеля си и едва не се разплака:
– Загубих всичко.
– И вярата ли? – попита го Спас.
– Не, нея не съм я загубил, – намуси се Мартин.
– О, може би нещо с характера ти? – погледна го озадачен Спас.
– Какво говориш? Как мога да си изгубя характера? Мога да го променя, но не за това става въпрос.
– А, може би имаш предвид спасението? – Спас тревожно огледа приятеля си.
– Не, не и не, – възмутено възрази Мартин.
– Е, тогава всичко е наред, – усмихна се Спас. – Щом не си загубил никое от тези трите това, което смяташ за загуба, няма съществено значение.
– Какво разбираш ти?! – вдигна ръце Мартин. – И това ми било приятел. Вяра, характер, спасение дрън дрън …. Това ли са най-важните неща?
„Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога“.