Възможно ли е, това да се е случило?
След няколко седмици плаване в потопения ковчег, че чуваха отново удари по дървения корпус.
– Още една дупка? Досадни кълвачи!, – изръмжа Ной.
Той закърпва дупката и продължи да мърмори:
– Ще ви дам на совите, чувате ли? Не си мислете, че няма да го направя!
Кълвачите започнаха да надига отново глава, малко след като ковчега се издигна над водите.
– От къде продължават да се появяват тези дупки в корпуса“ – зачуди се Ной. – О, таман бях забравил за кълвачите. Дървено корито с кълвачи, Господи, това направо е досадно.
Оказа се, че има проблем на долната палуба с бобрите.
– Къде е вълкът? – развика се Ной. – Точно, когато ми е нужен, него го няма.
Той размахваше заплашително ръце срещу бобрите и крещеше:
– Ей, кой направи яз от моята кухненска маса?!
Нямаха край неприятностите.
Ной тежко въздъхна и попита Господа:
– Боже, дали трябваше само да докарам животните в ковчега или е необходимо и да ги запазя?