Елена се грижеше за майка си, докато тя бе в болницата. Това бяха тежки месеци за нея.
Един ден Елена застана на колене и се помоли:
– Благодаря ти, Господи, за това време, когато бях болногледач на майка си. Помогни ми по-леко да приема загубата ѝ.
Тя се мъчеше да хвали Бога, а същевременно се бореше със смесените си емоции.
Когато майка ѝ напусна този свят, Елена плака неудържимо.
Въпреки болката и скръбта си тя прошепна:
– Алелуя.
По-късно се укоряваше:
– Как мога в такъв опустошителен момент да хваля Бога?!
Дълго размишлява над това и разбра:
– Бог преплита трудностите и надеждата. Има времена на скръб и радост, чувство на сигурност и ужас.
Независимо дали сме щастливи или наранени, можем да се доверим на Бога и да му се покланяме с радостни викове и сълзи на хваление.