Това бе като щракване на ножицата силно и болезнено.
Асен лежеше сам в болничната стая.
Само преди месец бе уволнен от работа.
Премести се на ново място. Бе заобиколен от непознати, несподелящи вярата му и той се почувства изолиран.
Скоро изпадна в депресия и ето го тук.
Асен не веднъж бе слушал да казват в църквата:
– Целта ни е да изявим Божията слава.
И той бе съгласен с това, защото и Исус повтори тази цел на учениците си:
– „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици“.
Асен въздъхна:
– Няма да дам много плод ако не позволя подрязването на Градинаря. Когато се съпротивлявам на Неговото „озеленяване“ в живота си, както го и направих, все едно отказах да прослава Бога, а това води до отменяне на целта на моето съществуване. Нужно ли е това? … Глупости!
Стаята се озари от силна светлина, въпреки че болницата отдавна тънеше в мрак.
А дъждът и вятърът от време на време почукваха по прозорците.