Петър вървеше през гората и си пееше. Песента му очарова горските птици.
Когато Петър излезе на една поляна, певците на гората се събраха около него и започнаха да се надпреварват, изказвайки възхищението от пеенето му:
– Имаш удивителен глас.
– Песента ти е прекрасна.
– Ти си невероятен.
……..
– О, – засмя се Петър, – това съвсем не ме изненадва. Посветих живота си на музиката и сега не бих се отказал от нея.
Славеят предложи:
– Хайде да пеем всички заедно.
– Така да бъде, – съгласиха се останалите.
Петър намери една пръчка, огледа бавно птиците и бързо вдигна двете си ръце.
От това движение птиците се уплашиха и се скриха в гората.
Петър тръсна глава:
– Какво им стана? Защо избягаха? Нали щяхме да пеем заедно?
Ще ви открия една малка тайна.
Петър бе диригент, а птиците не познаваха нотите. Когато пееха, тях никой не ги ръководеше.