Тези дъждове нямаха край. На много места домове бяха изпълнени с вода и станаха необитаеми. Много хора бяха евакуирани.

Дядо Георги и внукът му седяха в стаята и наблюдаваха стичащите се струйки вода по стъклата на прозорците.

Някъде тътнеше и гърмеше, но те бяха на сухо и сигурно място.

Старецът се обърна към внука си:

– Жоро, какво ти идва на ум, когато чуеш думата „радост“?

– Може би това да крещя от задоволство. Просто да ми е весело на сърцето, – малко несигурно без много да се замисли отговори внукът.

– Днес за всеки християнин радостта има малко по-друг смисъл, – потърка с длан брадата си дядо Георги.

– И какъв е той? – вдигна иронично вежди внукът.

– Радостта не е нещо, което очакваме, – плесна с длан по коляното си старецът. – Тя е увереност, че Бог изпълнява обещанията Си и изработва всичко за наше добро и за Своята слава.

Двамата замълчаха, а след това дядо Георги добави:

– Радостта ти помага да гледаш към Исус и да насочваш другите към Него.