Мария усети как Той дойде една сутрин до вратата ѝ и попита:
– Ще започнеш ли да ходиш с Мен, като ставаш рано сутрин за молитва и четене на Библията.
Първото нещо, което Мария си помисли и изказа на глас бе:
– Това трябва наистина да направя.
Тя стана и бавно провлачи краката си. Колкото и странно да бе, тя откри, че не искаше да жертва няколко допълнителни минути сън.
Той бе безкрайно търпелив, докато я чакаше да разбере, че не това бе нещото, което трябваше да прави тя.
Неговото желание бе лично време за общение, в което Мария щеше да израсне във любовната си връзка с Него.
Тя се научи да ходи с Него и продължаваше да го прави, защото никой друг в семейството, приятелите или роднините, не я разбираха така добре.
Никой друг, освен Него, не познаваше толкова добре нейните страхове, копнежи, наранявания, мечти и провали.
Той споделяше чувствата ѝ и самотата ѝ.
Докато ходеше с Него, Той отговаряше на нуждите ѝ.
Самият Той бе решението за самотата на човешкия ѝ дух.