Мария пътуваше във влака и докато четеше подчертаваше и си правеше бележки в полетата на книгата.
Майка и дете седяха срещу нея и разговаряха:
– Това е книга на библиотеката и по нея не трябва да се драска.
– Но, мамо аз само си отбелязвам неща, които ми харесват.
– Това не е твоя книга, – наблегна майката. – Не можеш да правиш така.
Мария бързо остави химикалката. Тя не искаше малкото дете да пренебрегне думите на майка си и да последва нейния пример.
Детето не разбираше разликата между повреждането на заета книга и правенето на бележки в такава, която притежава.
Истинската свобода не е правото да правим каквото си искаме, а да постъпваме, както трябва.
Ние следваме стъпките на Исус, когато използваме свободата и избираме това, което е необходимо за изграждаме другите, вместо да служим на себе си.