Митко бе малък, но често се навърташе край църквата и затрудняваше свещениците с въпросите си.
Той бе чул за войната, която се водеше в страна, която се намираше доста близко до родината му. Бе гледал по телевизията разрушени домове и хора с измъчени лица.
Днес бе празник, но отново в главата му се бе завъртял въпрос, който го държеше в напрежение.
В двора на църквата бе тихо. Само Матей се виждаше с метлата, как премита наоколо.
– Дядо Матей, – задърпа го Митко за ръкава, – моля те отговори ми …. Спасителят казва: „Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат“. Какво означава това?
– Тази думи не се отнасят за военни действия, – старецът веднага се досети какво измъчваше момчето. – Тук се говори за ареста на Исус и реакцията на учениците му към това страшно дело. Както знаеш всички те се разбягаха, но тези слова остават в паметта на хората.
– Защо Бог допуска войните? – Митко попита направо, за това, което го измъчваше.
– Господ допуска злото като цяло. Той не ограничава и не унищожава човешката свобода. За това има смърт, болест, измами, глупост, всякакви други безобразия. Естествено хората изявяват греховните си наклонности, както намерят за добре.
– Не искам да се избиват хората, нито да се разрушават домовете им, – с тъга добави Митко.
– Има много причини за една война. В повечето случаи всеки се мисли за прав и изтъква своите изисквания.
– Защо изобщо хората се унищожават по този начин? – Митко повдигна изумено очи към стареца.
– Двете нации или общности започват да си съперничат помежду си. Развиват омраза в себе си. И …. войната започва.
– Не могат ли хората да живеят в мир? Какво не им достига? – разпали се Митко.
– Така е било и преди в миналото. За съжаление нашата епоха не прави изключение, – въздъхна тежко старецът.
Матей хвана метлата и продължи работата си, а Митко остана дълбоко замислен на пейката.