Това бе място на безнадежност и мъка. Вероятно ще се усъмните, но по-добре да ви разкажа.

Всичко стана внезапно. Треска, гадене, болки в стомаха и едно измъчено лице. Тони и Мая сериозно се притесниха за състоянието на малкия си син.

– Ами ако е апендицит? – в очите на двамата родители се четеше ужас.

– Няма време за Бърза помощ, – бързо реагира Тони. – Отиваме направо в спешното.

След като се регистрираха на гишето, Мая припряно попита:

– Колко време ще чакаме?

– Мислете за часове, не за минути, – каза жената.

И те не лъжеше. Мястото бе претъпкано.

Един човек лежеше на пода и от време на време стенеше. Малко момиченце вървеше напред назад и държеше найлонова торбичка, където бе повръщало.

По едно време две медицински сестри изкараха човек на легло и го оставиха в чакалнята. На въпросителните погледи на хората наоколо отговориха:

– Съжаляваме, имаме нужда от легло.

Тони нервно крачеше напред назад и си мърмореше недоволно:

– Кой ли кръг на Дантевия ад е това място?

Най-накрая двамата с Мая срещнаха лекаря. Той погледна детето и му каза:

– Я подскочи.

Малкият изгледа изненадано мъжът с бялата престилка, но го направи.

– Боли ли те тук? – лекарят посочи мястото върху детското телце.

Малчуганът откликна:

– Не.

– Нямаш апендицит, – заключи лекарят.

Тони и Мая настояха за проверка. Това им костваше още няколко часа чакане.

– Вероятно има само стомашни проблеми, – успокояваха ги наоколо.

Тримата прекараха там шест часа в напрежение, страх и неизвестност.