Районът бе хълмист. Той бе изпълнен със зеленина и множество храсти. По високите части се забелязваха гори от борове и смърч.
Като всеки район и този си имаше своите специфични особености. В него се срещаха много змии.
Анелия обичаше природата и често излизаше на разходка. Преди да тръгне, тя чуваше притеснения глас на майка си:
– Внимавай за змии.
Анелия се усмихваше и весело потегляше към зеленината и тишината, които я привличаха.
– Мама все се притеснява за мен, – каза си тя. – Когато научи, че сама съм убила змия, два дена притеснено приказваше само за това.
Девойката бе виждала и много убити змии на пътя си. Тя не се страхуваше от тези пълзящи твари.
Днес предстоеше да се случи нещо много интересно в живота ѝ.
Анелия спокойно си вървеше по пътеката и …. насмалко да настъпи виещо се кафеникаво влечуго. Тя замахна с тоягата, която държеше в ръце, преди змията да се обърне и да я атакува.
С първия удар успя да размаже главата ѝ, но тялото на влечугото все още се гърчеше. Това накара Анелия да отстъпи назад и само да наблюдава агонията на змията.
Слънцето вече залязваше. Внезапно змията затихна.
Девойката не се изплаши от случилото се, но мислите ѝ я върнаха към победения враг на човека – сатана.
– Да, главата му е смачкана, – каза си Анелия, – но докато се стремим към по-добро познаване на Бога, ние се сблъскваме с потрепващото тяло на тази старовременна змия. Един ден това тяло ще замре и няма да ни притеснява повече.
Успокоена и усмихната Анелия тръгна към дома си, а душата ѝ пееше: „Дяволе, ти си победен от Исус …“.