Трудно се живее в тези времена, а за забогатяване го могат само малцина. Това допринася единствено за унилото настроение у хората.
Жельо живееше в малка стая на тавана. Той през цялото време бе озлобен на живота.
В навечерието на Нова година Жельо дочу детски смях. Надникна от таванското си прозорче и забеляза старец с голям чувал наобиколен от деца.
Заслуша се:
– Аз искам камионче.
– На мен ми трябва говореща кукла.
– Ако може един барабан ….
Желанията на децата бяха разнообразно, но странно старецът успяваше да извади от чувала желаният подарък.
– Този старец е тъкмо за мен, – потри доволно ръце Жельо. – Ще го отвлека и той ще изпълни всичките ми желания.
Той слезе долу, метна стареца на гръб и го повлече към дома си. Когато стигана до таванската си стая, Жельо остави „вълшебникът“ на протрития килим.
Възрастният човек се огледа и попита:
– А ти какво желаеш, младежо?
– Искам луксозна кола с отварящи се врати нагоре, – задъхано изрече желанието си Жельо.
Старецът бръкна в чувала и му подаде ключове за кола и кимна към прозореца.
– Ау, – възкликна Жельо, – за такава дори не съм си и мечтал.
И се започна. Желанията на младия човек засипаха като лавина старецът.
– Много пари, …….. красив дом, вила, прекрасна блондинка, , ….. да полетя в космоса …..
Старецът до време изпълняваше желания на невъздържания младеж, но накрая заяви:
– Момче, трябва да вървя и други ме чакат.
– Къде ще вървиш? А аз? – попита объркан нашият герой.
– Ти си малко странен тип, бих казал глупав, – отбеляза старецът.
Жельо се намръщи и бе готов да шамароса благодетеля си.
– Ти не осъзнаваш желанията си, – каза меко старецът. – Искаш кола, а всъщност очакваш уважение. Мечтаеш за много пари, а нещата опират до свободата, но както ти я разбираш. Пожела си красива блондинка, но търсиш любов. Иска ти се да полетиш в космоса, а това не е нищо друго освен да живееш по-интересно.
Настъпи оглушително мълчание.
– Тръгвам си, – категорично заяви старецът.
Жельо бе навел глава и остави госта си свободно да отвори вратата и да я затвори след себе си.