Часовникът показваше 1:56, но на Мирослав изобщо не му се спеше.

Малко преди това, той бе натоварен с разговори по Интернет, в които през цялото време си пишеше с приятели от мрежата.

Мирослав си взе одеялото, което се бе оплело в чаршафите на дивана и се зави, но сънят не идваше.

Стана по едно време и потърси в Гугъл какво да направи, за да заспи, но там намери какво да не прави, ако не желае да остане цяла нощ буден.

„Не пийте кафе късно вечер, не спортувайте в края на деня, не стойте дълго пред екрана…..“

– Ауууу, – извика възмутено Мирослав и продължи да чете.

“ …..текстовите съобщения не са добра идея ….“

– О, не, – Мирослав хвърли възглавницата си на пода. – Стига с тези правила, те изобщо не пасват на живота, който желая. Утре съм на работа, трябва да заспя…….

Той напрегнато извиси глас:

– Нищо друго не искам, само да си почина. От сутринта до края на деня имам задължения, а ще се чувствам като след махмурлук.

Ако не избягваме игрите и пристрастеното комуникиране в Интернет, ще загубим съня си, а по-късно и здравето ни ще се влоши.

Истинската ни почивка е в Христос. Тя има повече общо със взаимоотношенията ни с Него, отколкото с някакви правила.

Чуйте Исус ни зове:

– Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.