Денят си отиваше. Светлината намаляваше, но Жан продължаваше да върти в ръцете си една снимка и внимателно да се взира в детайлите ѝ.
На нея бяха двама възрастни хора, които той познаваше много добре.
В последните години мъжът се разболя тежко и доста се залежа. Въпреки заболяването си, той заяви твърдо:
– Ако ще мра по-добре в къщи да бъде. Не искам да отивам в болницата.
Тялото му бе безпомощно. Заболяването бе унищожило мускулите му.
Да, той бе слаб и немощен, но постоянно търсеше с поглед жена си.
Усещайки, че я дири, тя веднага отиваше при него и всеотдайно се грижеше за съпруга си. Гледаше нищо да не му липсва и да му е удобно.
Бръснеше го, къпеше го, хранеше го с лъжичка и внимателно поднасяше чаша към устата му, за да пие. Миеше лицето му и чистеше зъбите му.
Може би ще си кажете:
– Та той е почти труп. Защо са необходими толкова грижи за него.
Когато човек обича, той дава всичко за любимия си.
Жан гледаше двамата старци и шепнеше:
– Каква самоотверженост. Какъв пример за слуга.
А нима Исус не ни остави такъв образец за подражание?!