Времето си вървяло, появил се колеж, увлечения, после работа…Всяка минута на младия човек била заета. Той нямал време да си спомни миналото, да поговори дори с близките си.
Веднъж той научил, че старият му приятел, възрастния съсед е починал. Тогава младежа си спомнил как този човек се е опитвал да замени загиналият му баща. Почувствал се виновен. Отишъл на погребението.
Вечерта след погребението младият човек влязъл в празния дом на покойния. Всичко било така, както преди много години.
Само малката кутийка, в която старецът съхранявал най-цената си вещ я нямало на масата. Мислейки, че някой от близките му я е взел, младежът напуснал дома.
След две седмици той получил колет. Подателят бил починалият старец. Младежът с разтреперани ръце го отворил.
В него лежала онази кутийка, която той не намерил на масата. В нея имало златен часовник с надпис: „Благодаря за времето, което прекара с мен“.
Тогава младият човек разбрал, че най-ценното за старият човек е било времето, което е прекарал с малкия си приятел.
От тогава той се опитал да отделя повече време на сина си и жена си.