Петър бе слушал да се казва за едно племе:

– Там тестват младите мъже за зрелост, като ги остават в самота.

И той като младеж реши да изпита себе си.

Тръгна на далечен път и се озова в една красива цъфтяща долина.

Огледа се наоколо и забеляза заснежения връх на планината, който си извисяваше много високо.

– Ще се изкача до него, – реши младежът.

И започна да се изкачва.

Когато стъпи на върха, видя в безкрайното пространство красиви пейзажи. Сърцето му се изпълни с гордост.

Изведнъж чу странно шумолене в краката си. Погледна и видя една змия. Той веднага отскочи, но змията проговори:

– Умирам, тук е прекалено студено за мен и няма никаква храна. Вземи ме със себе си и ме занеси в долината.

– Да не съм луд, – намръщи се младежа. – Познавам природата ти. Ти си змия и ако те взема ще ме ухапеш. Смъртта ми е неминуема.

– Няма да се държа с теб така, – примоли се змията. – Ако ми помогнеш няма да ти навредя.

Петър ѝ нямаше доверие, но тя толкова изкусно го убеди, че той я пъхна под дрехата си и заслиза за надолу.

Когато слезе в долината младежът, внимателно положи змията на земята.

Изведнъж влечугото се обърна и го ухапа за крака.

– Обеща ми, – извика Петър.

– Ти какво очакваше? Много рискува, като ме взе със себе си.