Днес навсякъде в малкия град обикаляше една пъстра кола, която съобщаваше за цирка, които бе разтворил шатрата си близо до центъра.
Много деца се усмихваха, а после хукваха към родителите си да измолят пари за билет. Повечето от тях не бяха виждали истински цирк. Гледали бяха по телевизията акробати, жонгльори и какви ли не циркови номера и изпълнители, но друго си е, когато се види всичко това на живо.
Павел очакваше с нетърпение вечерта, защото с братчето си Ради и родителите си щяха да бъдат под цирковата шатра.
Час преди представлението, двамата братя бяха неспокойни и през пет минути питаха:
– Колко е часа?
– Няма ли вече да тръгваме?
– Ами ако са започнали по-рано, – суетеше се Ради.
– Не се безпокой, – утешаваше го Павел, въпреки че и на него сърцето му тръпнеше в очакване, – има определен час за това и те го спазват.
Най-сетне настъпи и дългоочаквания момент. Те бяха в цирка.
Всичко бе много вълнуващо и интересно, но когато излезе едно дребно куче с дресьора си, изведнъж всички се умълчаха.
Кучето и мъжът изпълняваха различни пантомими. Хората се смееха и им ръкопляскаха.
Удари барабан тържествено и предизвикателно, шатрата се изпълни с напрежение.
Мъжът подаде с въображаема лъжица нещо на мъника, който весело въртеше опашка.
Изведнъж кучето започна да трепери и да се мята. Явно човекът все едно му бе дал отрова. Малко след това кучето се просна мъртво. Мъжът го хвана за единият крак, влачеше и го дърпаше след себе си.
От публиката се чуха охкания и тежки въздишки.
Дресьорът остави кучето и го посочи с ръка, един вид: „Ето мъртво е. Не шава“.
Дребен старец възкликна и посочи с пръст, към „мъртвото“ животно. Кучето пошавна, сякаш се пробуждаше от дълбок сън. След това вдигна глава, огледа се насам натам и весело скочи на крака.
Павел и Ради се изправиха, започнаха да ръкопляскат и да викат:
– Браво!
– Това куче е цял артист!.
Хората ги последваха и вълна от радост, възклицания и приветствия изпълни шатъра.
Кучето стоеше спокойно. То само махаше весело с опашка. Косматият герой, като че ли нищо не забелязваше и тези аплодисменти не бяха за него.
Кучето с голяма преданост и любов гледаше дресьора си, за него нямаше по-голяма награда от одобрението на човека, който го бе обучавал.