Той беше чисто нов. Дойде майсторът и го постави, като го похвали на домакинята:
– С този кран ще изкарате най-малко пет години. Много надежден е и трудно се разваля.
– Ще видим, времето ще покаже, – усмихна се учтиво домакинята.
Останали сами вещите започнаха да оглеждат новата придобивка в кухнята с интерес:
– Брей, чу ли какво каза майсторът за него?
– Сигурно е добре изпипан, щом толкова го хвали.
– Дрън, дрън, обикновен кран.
– Ще го видим и него, що за стока е!
Кранът чу отделните реплики, начумери се, че не го приемат с доверие, но после си каза:
– Какво толкова, всяко нововъведение първоначално така се посреща, а после ….
Мина се време и домакинята все хвалеше новия кран, тя беше много доволна от него:
– Майсторът се оказа прав. Този кран се оказа доста добър. Предните се чупеха през седмица, а този колко време измина и още държи……
Кранът придоби самочувствие и започна да се хвали:
– Ако не бях аз, в този дом щяха да умрат от жажда!
– Няма спор! – казваха си съдовете в кухнята. – Всеки вижда, че от него тече водата, която е необходима за всички.
Един ден някъде по тръбопровода се случи авария. Дойдоха майстори и спряха водата.
Колкото и да въртяха крана, вода от него не потече.
– Ох, – въздъхна тежко домакинята, – пак има някъде повреда.
И тогава всички разбраха, че не в крана е работата.
Но най-важното бе, че и той сам го разбра, защото самият кран едва не умря от жажда през този ден.