Цена и Стойо скоро омъжиха дъщеря си Кремена. Много се радваха, защото зет им бе стабилно момче. Имаше апартамент в града. Изкарваше добри пари. Освен това от родителите си скоро бе получил нова кола.
Всичко мина по реди си. Голяма сватба, много гости, смях, и веселие.
А след това Кремена замина с мъжа си да живее в големия град.
На Рождество Цена и Стойо получиха картичка от младоженците:
„Младенец ни се роди!“ – Исая 9:6.
Родителите на Кремена изведнъж се притесниха.
Стойо в недоумение каза на жена си:
– Колко бързо им се е родило бебе? Не се е минал и месец, откак се ожениха. Какво са правили?
А Цена взе да се вайка и с ужас изстена:
– Кремена е толкова слабичка. Как е могла да роди бебе тежащо 9,6 килограма?
– Да! – натъжен каза Стойо. – Освен това са го нарекли и Исая, на кого ли са го кръстили?
– Това не е българско име, – отбеляза опечалена Цена.
И двамата се затюхкаха:
– Какво ли ще да е това отроче?
Горките, не свързваха картичката с наближаващия празник Рождество. За това и не се досетиха, че младите им напомнят за едно чудно раждане, донесло спасение, радост и мир на хората.
„Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли“.