Самолетът спря на летището. Стаменов едва се движеше. Умората го бе завладяла изцяло.
Той често пътуваше през океана заради служението си.
Стаменов извади паспорта си и го подаде на служителката. Тя го провери и подпечата, след което каза:
– Добре дошли у дома!
Стаматов обичаше този миг. Когато се прибереше след дълго отсъствие, щом чуеше този поздрав, разбира се , че на този етап всичко е приключило.
Стаматов си помисли: „Ако поздравът на една непозната така докосва сърцето ми, какво ли ще е чувството, когато Бог ме срещне на небето?“
Това посрещане няма да бъде поради някакви заслуги, а поради жертвата на Исус на кръста.
След пребиваването си на земята, ние ще отидем в истинския си дом, който Бог е приготвил за нас.