Влака закъснявал, а в него пътувал преподавателят от  Католическия университет в Люблин отец Карол Войтила.

Поради отсъствие на изпитващият, студентите, които дошли за изпит си тръгнали. Останал само един свещеник от тях, който не познавал Войтила по лице, защото не ходел на лекциите му, но се готвил за изпита по чужди записки.

Два часа по-късно без дъх в аудиторията влетял Войтила. Той бил на възраст не много по-голям от чакащия го студент за изпита. Свещеникът се зарадвал, че няма сам да държи изпита и попитал

– И вие ли за изпита?

– Да, за изпита – потвърдил Войтила.

– Този тип закъснява. Всички си отидоха, а аз чакам, защото трябва да изкарам изпита днес, – обяснил студента.

– А ти познаваш ли Войтила?

– Не. Изглежда е много скучен тип. Не съм ходил на лекциите му. Разказвали са ми, че лекциите му са доста абстрактни и много трудни, – казал студента.

Дума по дума, в разговора двамата прехвърлили материала за изпита. Войтила питал, слушал и обяснявал по-трудните философски проблеми.

Изведнъж студентът скочил:

– Вие сте така добре подготвен! Моля ви, когато влезе преподавателят, не влизайте преди мен, защото след вас, аз навярно ще се проваля.

Навярно можете да си представите, колко бил изненадан студентът, когато чул:
– Дайте си студентската книжка, аз съм  Войтила.

Свещеникът получил четири плюс по петобалната система…

Карол Войтила е светското име на папа Йоан Павел II.