Всяка година в утринта на Христовото възкресение семейство Димови сядаха около трапезата, за да празнуват и хапнат от специалния хляб, който приготвяше домакинята на дома
Веднъж, когато почти всички бяха на масата, се чуха викове от кухнята.
– Не, само това не….Какво ще правя сега. Боже, помогни ми….
Децата изтичаха на там и видяха майка им, която току що вадеше хляба от фурната и се вайкаше.
– Хлябът е прегорял, – на лицето ѝ бе изписано разочарование.
Тя стоя така известно време, но бързо намери решение. Тъй като изгорялото бе само на повърхността, тя го махна и останалото можеше да се яде.
Докато всички се наслаждаваха на вкусния хляб Пламен извика възторжено:
– Това е най-вкусният хляб, който мама е приготвяла до сега.
– Всичко съдейства за добро, на тия които любят Бога, – добави бащата му.
– Нямаше да мога да опитам този вкусен хляб, – дяволито се засмя Румяна, – ако мама го беше изхвърлила всичкия.
– Понякога забравяме, че Бог обръща най-лошото в добро, – засмя се бащата, – горчивината в сладост, неприятностите в благословение. Нашият Бог е всесилен. За това можем да му се доверим в трудни ситуации.