Лозан се върна весел у дома си. Майка му погледна радостното му и сияещо лице и го попита:
– Какво се е случило с теб, та си толкова щастлив?
– Мамо, аз победих!
– Кого си победил?
– Играех с приятелите си на улицата. Наблизо имаше ябълкова градина. Ники предложи да си наберем от нея. И ние тръгнахме, но когато стигнах до оградата, един нежен глас ми каза: „Недей, това не е хубаво“.
В същото време един груб глас ми извика: „Какво чакаш, отивай! Виж, другите вече влязоха в градината. Там има много ябълки, стопанина няма да забележи нищо“.
Но нежният глас отново се обади: „Недей, това ще увреди и осакати душата ти“.
И аз се върнах. И колкото повече се отдалечавах от там, толкова повече сърцето ми се изпълваше с радост.
– Браво, – похвали го майка му. – Ти си удържал истинска победа.