Борис Иванов е необикновено момче. Той има петима братя и две сестри. Сега той е на 12 години. Преди пет години на баща му откриха рак. Борис сам уши едно мече, занесе го на баща си и му каза:
– Това мече е победител и ти ще победиш рака.
И наистина болестта бе отстъпила.
Наближаваха Рождествените празници и Борис предложи на майка си и баща си:
– Хайде да купим играчки за всички деца в болницата.
Баща му въздъхна тежко:
– Това е непостижимо за нас. Ние не разполагаме с толкова много средства.
Тогава на Борис му дойде блестяща идея. Той реши сам да ушие играчки за децата. Свали различни кройки на играчки от Интернет и се зае да изпълни това което бе замислил.
Първата играчка не беше много сполучлива. Мечето, което бе ушил изглеждаше жалко и безформено, но Борис не се отказа и продължи да шие. Постепенно неговите играчки започнаха да стават все по-сполучливи и хубави.
Той успя да ушие много мечета, зайчета, лисичета, слончета, ….
Борис бе щастлив, защото:
– Видях усмивките на децата, когато получаваха играчките, – сподели Борис с родителите си. – За някои ми казаха, че отдавна не са се усмихвали, а видях как прегръщат плюшените играчки и бяха радостни. Кой знае, може тези играчки да се окажат вълшебни и да им помогнат по-бързо да оздравеят.
Прекрасно е да носиш радост и надежда на хората.