Андрей дълго време се съпротивляваше на желанието на Нина да си купят вила. Казваше ѝ:
– Толкова съм уморен след работа, че нямам желание да работя в градина или каквото и да е.
– Виж, – уговаряше го Нина, – тази вила ще бъде само за почивка. В градината ѝ ще работя само аз и то за удоволствие. Никакви рекордни реколти не са ни нужни.
Когато най-накрая купиха вилата, Нина каза:
– Не е нужно да ми помагаш. Радвам се, че си тук, храниш се, почиваш и се препичаш.
На своите приятели Андрей весело разказваше:
– Жена ми управлява всичко във вилата, аз само я наблюдавам.
Така мина първата година.
През втората година на Нина се наложи да отскочи за две седмици до столицата и тя помоли Андрей:
– Нищо друго не искам от теб, само от време на време поливай цветята ми.
Когато Нина се върна, тя бе изумена. Съпругът ѝ бе прекопал цветята и бе насадил допълнително картофи, той смяташе, че цветята не са така полезни като картофите.
Майката на Нина ѝ предложи да си насади гергини.
– О, не, мамо! Имам толкова много цветя, че ..
– Защо не, – обади се Андрей, – аз ще ги засадя.
След време Нина слушаше плановете на съпруга си:
– Ще построя баня, там има една стара сграда, но тя таман ще може да се приспособи за тази цел.
И така на третата година Андрей направи баня, след това езерце и мостче през него, издигна нова ограда около вилното място, ….
На тези подобрения нямаше край, у Андрей имаше нов куп от планове.