Един човек пожелал да отмъсти на друг, затова купил змия, надявайки се да направи така, че змията да ухапе обидилия го.
През нощта, за да не го види никой, обиденият отишъл при ловеца на змии. Избрал първата попаднала му змия, платил за нея и я сложил в пазвата си, за да скрие непочтените си намерения от любопитните очи.
Той се надявал в скоро време да срещне този, който го е обидил и да направи така, че змията да го ухапе. Но съдбата решила друго и обиденият дълго трябвало да очаква тази среща. През цялото това време той носел змията в пазвата си.
Когато накрая срещнал този, който го обидил, той привел плана си в действие. Ухапаният извикал от болка
– Защо викаш? – попитал обиденият. – Аз дори не плача.
– А защо трябва да плачеш? – триейки ухапаното място, попитал ухапания.
– Погледни тялото ми, то цялото е нахапано от тази твар, която носих в пазвата си, докато те срещна.
Обиденият разтворил дрехата си и показал раните по тялото си.
– Хубаво е, че змията не е отровна, – каза обиденият.
– И какво, струваше ли си? – попита ухапания.