След работа Виктор вземаше Елена, а след това хапваха някъде или просто се разкарваха из града. Накрая я откарваше до дома ѝ.
Всеки път, когато Елена искаше да слезе от колата, Виктор ѝ се усмихваше и казваше:
– Почакай само за минутка!
След това скачаше бързо, излизаше от колата, отваряше врата на Елена и ѝ подаваше ръка.
– До сега не съм срещала такъв галантен мъж, който така нежно да се отнася към мен, – призна му Елена.
„Вече четвърти месец, – помисли си Виктор, все не намирам време да оправя тази идиотска дръжка на вратата, така че да се отваря нормално не само от вън, но и от вътре…“