Петър яко се напи. Посред нощ го изгониха от заведението и той бавно се заклатушка по пътя.
Спря на автобусната спирка, отпусна се на пейката и заспа.
По едно време е събуди и усети, че някой го тегли за крака. Когато надигна глава, се изненада. Една лисица дъвчеше обувката и панталона му.
Кой знае какво щеше да стане по-нататък?!
– Ей, – подвикна Петър на животното, – какво си мислиш, че правиш?
Лисицата не мигна дори, само го погледна, сякаш му казваше:
„Я се погледни на какво приличаш! Май си превел нещо нередно?“
Явно животното нямаше намерение да го ухапе, но го теглеше нанякъде.
– Кой знае какво щеше да се случи с мен, ако не бях се събудил, – потърка сънено очи Петър. – Ами ако си бях загубил крака? Но изглежда тя няма желание да ми навреди.
Лисицата бе спокойна и нямаше намерение да го напада.
Петър за първи път виждаше такова нещо, но това напълно го отрези и той си обеща:
– Никакво пиене повече. Прекалих. Можех да стана храна на дивите животни.