Родината на тиквичките е Мексико, но индианците ядели само семената им.
В Европа като декоративно растение тиквичката е известна от XVI век. През ХVIII век италианците първите започнали да използват недозрели тиквички в храната си.
Тиквичките съдържат много калий, желязо, витамини С, РР, както и някои витамини от група B.
В Северна Америка, Германия и Италия това растение се нарича тиквичка, а в скандинавските страни – скуош.
В Египет от тиквички, домати, лук и чесън се прави специален сос.
Най-дългата тиквичка е отгледана от Гардиал Канвал Сингх през 2005 г. Дължината на тиквички е била 2,39 м.