Зоя се приближи и хвана под ръка Мариана. Двете доста дълго бяха се застояли в затвореното помещение. Изведнъж Марияна сбърчи нос и каза:
– Да не се е запалило нещо? Нещо гори….
На лицето на Зоя се изписа уплаха, но запази самообладание и каза съвсем спокойно:
– Легни тук на пода. След малко ще ти мине.
– Тук на това място, става нещо, – в гласа на Мариана се добавяше странна нотка.
Зоя се опита да я сложи да легне, но не можеше да я помръдне. Мариана хаотично размаха ръце и ги разпери. Краката ѝ бяха като залепнали за пода и тя не помръдваше.
– Мошеничества, заговори, подлости, …. – започна да крещи Мариана.
Писъците ѝ станаха неразбираеми и тя започна да се свлича надолу. Зоя я подкрепи, за да не се удари при падането.
Мариана започна да се гърчи на пода. Зоя извади кърпата си и я пъхна между горните зъби и езика. След това здраво хвана главата ѝ.
Очите на Мариана се извъртяха и се виждаше само бялото прорязано от вени.
Започнаха спазмите. Глава, тяло и крайници се задвижиха бързо и хаотично. Зоя едва я одържаше.
Един човек коленичи до Мариана и започна да се моли на латински. Той пръскаше вода върху Мариана от някакъв съд и правеше кръстен знак над нея, докато се молеше.
Изведнъж от Мариана се изстъргана отчаян стон и тя се отпусна. Клепачите ѝ запърхаха и замряха.
– Тя е като жената, от която Исус е изгонил седем бяса, – каза мъжът, който се бе молил за нея. – Обладана е от духове.
Зоя се изправи и го изгледа свирепо.
– Това е болест, – каза гневно Зоя, – за която вие нищо не знаете.
Мъжът настоя на своето:
– Обладана е.
Зоя пламна. Бе готова да каже нещо язвително, но прехапа устни и не пророни нито дума.
След това подхвана Мариана и се насочи към вратата.