В един затънтен край живеел човек, който бил много прозорлив и проницателен.
Почти цял месец не валяло дъжд и всичко изсъхвало.
Една жена работела в градината си и се молела в душата си:
„Господи, за всички няма да стигне, дай дъждец само на моята градинка“.
Този човек по това време минавал наблизо. Вдигнал ръка и извикал:
– Какво е това „на моята градинка“! За всички се моли не само за себе си!