Катя е само на две години. Това е особен период от нейното развитие, когато всичко е „нейно“.
Веднъж тя се разхождаше с баща си в парка. Баща ѝ реши да я подразни:
– Това дърво е мое!
– Не, мое е дървото! – тропна с краче Катя.
– Този магазин е мой! – казва баща ѝ.
– Не, мой е магазина! – крещи със всичка сила детето.
– Водноелектрическата централа е моя! – каза бащата и зачака да види, как дъщеря му ще реагира на непознатата дума.
Катя се замисли за малко и небрежно каза:
– Това не ми трябва!