Тръгвам към магазина да пазарувам. Главата ми е пълна с цял списък неща, които трябва да взема. Често на пътя ме спират жени, с които освен традиционното „здравей“ обменяме по някоя и друга дума. Питат ме:
– Ти какво готви днес?
Обикновено се шегувам:
– Едната тенджера в другата.
Е, после им „вдявам“ какво е къкрело на печката.
Но днес имах доста интересни разговори. Минах покрай една жена, която прекопаваше градинката си. Поздравих ме се, след което тя се подпря на мотиката си и започна:
– Къде, на магазина ли пак? О, все за това ядене мислим. Едно време моята свекърва, аз бях най-малката снаха, викаше, че Бог ни е наказал да ядем не един, а три пъти, та да се чуди човек какво да сложи в тенджерата. Тогава си мислех, че свекърва ми е много мързелива жена, щом говори така. Но ето дойдох и аз на тези години и като видя празна тенджерата и аз се чудя какво да сложа в нея. Като знам какви са капризни в къщи, просто ми настръхва косата. Един това не обичал, друг пък така не го харесвал.
Оставих я и си продължих пътя. По-нататък ме спря друга жена. От дума на дума пак стигнахме до темата за яденето. Както бе навела глава, вдигна я и рече:
– Да знаеш само какво съм сготвила снощи на мъжа си.
Вдигнах рамене и наострих слух да чуя някоя нова кулинарна тайна. Жената леко се усмихна и продължи:
– С мъжа ми ходихме оня ден на село. Извадихме малко картофи, за да ги приготвя за обяд, но дойде един познат и ни донесе малко мляко. Хапнахме го на обяд с малко хляб. Вечерта преди да тръгнем сложих торбичка с картофите в колата, нали трябваше да приготвя и вечеря. Когато се прибрахме и двамата бяхме много уморени. Набързо направих една салата и извадих малко салам от хладилника, така вечеряхме. На другия ден поехме отново към село. Сложих торбичката с картофите отново в колата, та да не вадя от градината други за обяд. Този ден една комшийка ни донесе баница. Месила, та решила да ни почерпи. Хапнахме с мъжа ми от нея за обяд. Да си призная доста вкусна беше. Вечерта отново тръгнахме към града. Взех торбичката с картофите, но този път с мисълта, че няма да им се размине. Прибрахме се. Сварих картофите набързо и направих салата от тях. Когато седнахме да вечеряме, мъжът ми се засмя и каза, че тази вечер за първи път яде друсани, варени картофи. Най-напред не го разбрах, но после и аз се засмях. Как няма да са друсани? От село към града и от града към село, след което отново бяха върнати в града. Горките, колко много път са изминали преди да достигнат до трапезата ни.
Погледнах я и се разсмях. Може би друсаните картофи са по-вкусни от обикновените, кой знае? Но такава уникална готварска рецепта до сега не бях чувала. Опитайте може пък да ви се усладят.