Един човек отишъл при банкер и му казал:

– Моля ви, дадете ми заем, за да се направи веднага операция на малкия ми син, която ще спаси живота му.

– А имате ли поръчител? – попитал банкерът.

– За съжаление нямам такъв, – казал човекът..

Когато чул това, банкерът му посочил вратата на кабинета си.

 – Ще си отида – отвърнал мъжът, – но искам да ви кажа, че през целия си живот не съм срещал по-коравосърдечен човек от вас.

– Почакайте, – казал банкерът. – Правя ви едно щедро предложение. Едното от моите очи е стъклено. Ако ми кажеш кое е, давам ви заема.

Човекът отговорил моментално:

 – Лявото.

Смаян, банкерът запитал:

 – Никой не знае това. Вие как разбрахте?

 – Много лесно – отвърнал човекът. – За миг ми се стори, че виждам искрица съчувствие в лявото ви око, затова реших, че то ще  да е стъкленото.

Това е една добра история за банкери. Капитал не се трупа със съчувствие.