Малко семейство баща, майка и син пътуваше извън града. Спряха на бензиностанцията. Купиха си сладолед. Близваха от сладоледите си и продължиха пътя си.
Изведнъж малкото момче отвори прозореца на колата и изхвърли опаковката от сладоледа си. Скоростта на автомобила не беше голяма, бащата бързо се ориентира и паркира колата на тротоара.
Мъжът мълчаливо излезе от колата, отвори багажника и освободи една торба с продукти, подаде я на сина си и му каза:
– Събери всичкия боклук на тротоара.
Момчето не искаше, у него се надигна негодувание. Майка му се опита да се застъпи за него:
– Но не всичкия боклук е направил той.
Мъжът каза на  жена си:
– Иди в колата и слушай там музика.
След това се обърна към сина си:
– Докато не ми донесеш пълен пакета с боклук, няма да вървим по-нататък и съответно всички обещения ще бъдат анулирани.
Първоначално синът със сълзи на очите, а слет това с някаква възбуда тръгна да събира боклуците по тротоара. Бащата взе втори пакет и тръгна редом със сина си да прави оборка на мястото.
За по-малко от 30 минути двамата успяха да очистят района и се върнаха в колата.
След това бащата обясни на сина си:
– Защо те накарах да събереш боклука? Защото това е нашата Родина и ние трябва да я обичаме и пазим. Ако искаме да живеем добре, трябва да пазим това, което имаме.
Той му посочи примери, искайки синът му правилно да го разбере.
Накрая синът го попита:
– А защо ти тръгна с мен да събираш боклука?
– Това, че ти хвърли опаковката от сладоледа през прозореца, е моя грешка. Аз съм пропуснал нещо в твоето възпитание и за това трябваше да понеса наказанието заедно с теб.