Вече втори ден телефона не работеше. Всеки един от семейството имаше по един мобилен в джоба, но бяха запазили стария очукан апарат, който кротко лежеше на рафта между книгите, защото някои от старите им приятели, имаха само неговия номер.
Мъж с побелели от грижи коси и искрящо сини очи, влезе в стаята и попита с надежда:
– Дали са го поправили?
В стаята вдигнаха рамене и всеки продължи заниманието си. Мъжът продължи настървено:
– Един път да ми се наложи да го ползвам и той да не работи. Какви са тези техници? Колко време им трябва, за да оправят линията?
Искрица желание се прокрадна във възрастния човек и той с очакване приближи телефона. Вдигна слушалката и се заслуша. Продължително пи-иииии пискливо за дразни ухото му.
Мъжът отчаяно заблъска по апарата. Изведнъж този пронизителен звук се накъса и даде надежда за връзка.
Сложил слушалката на ухото си,  мъжът със затаен дъх зачака. Отсреща се разнесе мелодичен глас, по всяка вероятност звучащ от запис:
– Всички оператори в момента са заети, моля изчакайте малко.
– Какво е пък това?
Докато разбере какво става, от слушалката долетя нежен женски глас. Главата му се обърка на цяло. Оказа се, че му се обаждат от някакъв DSM оператор.
Смущението му нарасна, езикът му едва се обърна в устата и той тихо промълви:
– Телефонът ни е развален…..Не съм ви набирал, но как се свързах с вас, така и не разбрах.
От отсрещната страна спокойно и търпеливо му продиктуваха телефона на справки и го посъветваха да се обади там.
Мъжът смаяно постави слушалката на мястото й….Погледа му започна някак тъпо да съзерцава най-близкия ъгъл на стаята.
С надежда ръката му отново посегна към телефона. С рязко движение вдигна слушалката и я приближи към ухото си. Там го посрещна онова пискливо, непрекъсващо, дразнещо пи-иииии, което подсказваше, че телефона отново няма връзка.
– Странно! Как мога да се обадя да справки, като не мога да се свържа с тях!
Вратата бавно се затвори. Равномерните стъпки на възрастния мъж заглъхнаха в коридора.