На детската площадка стоеше жена с 3 годишната си дъщеря. Детето се бе вкопчило в крака ѝ и хълцаше сърцераздирателно. Въпреки подканите, то не искаше да отиде да играе с другите деца. Попитах:
– Какво се е случило?
Майката ми разказа с разбиране и съпричастнот за случилото се:
– Току що бяхме на гарата. А тати, когото очаквахме не дойде. От влака слезе само таткото на Деница.
Съчувствах искрено на малката, но успях само да кажа:
– О, сигурно е много разочарована.
Детето ме погледна. Едри сълзи се стичаха по лицето му. Но скоро започна да гледа другите деца и след две минути тичаше радостно с тях наоколо.
Дълбоката болка беше изживяна, от нея нищо не остана. Така тя направи място за други по-ведри чувства.