Сталин събрал най-близките си съратници и им казал:
– Вие всички си блъскате главите, как да управлявате народа, така че всички хора, колкото и да са под слънцето, всички до един да ме гледат в очите, да мигна – всички да мигват, отварям очи – всички да си отварят очите. И какво съм за всички тях, жив бог, както е казано: „Царят не е бог, но не е по-малък от бог. Сега ще ви науча, как да се справяте с народа.
Заповядал да му донесат една кокошка. Оскубал я до последното перце.
– А сега погледнете, – казал Сталин и пуснал кокошката свободно да се движи.
Тя могла да отиде където очите ѝ виждат, но не бягала, а стояла на едно място.
Слънце, непоносима жега, а на сянка ѝ е студено. И горката се прилепи към ботушите на Сталин. Тогава той взе шепа зърна и ги хвърли на голата кокошка. След това, където ходи той тя след него. Ясна е работата, ще пропадне кокошчицата гладна.
– Ето така се управлява народ, – казал Сталин накрая за назидание на останалите.