– Щом си толкова умен, защо не си богат? – попитал един човек, които се надявал на своето богатство и не бил уверени много в своя ум.
Ето как отговорил мъдрецът на това:
– Виждаш ли, скъпа дрехо, – казал мъдрецът като се обърнал към бродираната със злато дреха върху питащия, – моето богатство е вътре в мен, а не отвън. Когато твоя собственик заспива, той не взема теб, слугите си, златото си или какво да е друго нещо. Ако на стопанинът ти му се присъни тигър, той бяга уплашен и не търси помощ от слугите си. Умението му да бяга го спасява от хищния звяр. Ако сънува, че замръзва, ще трепери, но няма да може да те облече. Спасява го умението да пали огън. Истинското богатство са нашите способности. Те са вътре в нас, а външно само се проявяват.
Богатият изумен попитал мъдреца:
– Ти си луд! Как можеш да говориш с моята дреха и да не ме виждаш в нея?
Засмял се мъдрецът и казал:
– Така правят повечето хора. Те говорят на телата на хората, но не виждат техния стопанин.