Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.