Тя беше нежно късче хартия. Когато вятърът нежно я докоснеше, тя пърхаше щастлива от оказаното й внимание.
Един ден откри, че някой я бе покрил с тъмни чертички и завъртулки. Това бяха букви изписани с мастило.
Изведнъж се разстрои и започна да се оплаква:
– Кой ме е нацапал? Как е посмял да ме докосне и така да ме загрози?
Горката, тя не разбираше, че това „загрозяване“ ще я запази от унищожаване.
Хартията се пази единствено заради ценността на думите върху нея.