Някой се оплакал от учителя си, че историите които им разказвал, един път ги тълкувал така, друг път иначе.

– Именно в това се заключава тяхната ценност. – казал учителят, след като чул за оплакването. – Навярно, не сте си мислили за чаша, с която се пие мляко, но в никакъв случай вода или за чиния, в която да се яде месо, но не и плодове. Чашата и чинията са ограничени носители.

Но колко трябва да бъде обемен езика, за да обезпечи храната? Въпросът не е : „По колко начина мога да разбера това, а защо аз не виждам само един способ за обяснението му?“. Въпросът по-скоро е: „ Може ли човек да извлече някаква полза от това, което се разказва в дадената история?“