В редовете на армията на Наполеон, оттегляща се от Москва сред дълбок сняг на суровата руска зима, бил немски принц, обичан от своите войници заради дружелюбието си.
В една мразовита нощ уморени, измръзнали и гладни войниците се установили  на лагер в развалините на един помешнически двор.
Събуждайки се сутрин, принцът се почувствал бодър и на топло, въпреки че хладният вятър свистял наоколо. Той повикал войниците си, но никой не му отговорил. Огледал се и видял войниците си засипани със сняг, а той бил покрит с техните наметала. Войниците разбрали, че никой няма да оживее тази нощ, за това решили да спасят военачалника си. По-късно го настигнали руски войски. Той бил пленен, но се спасил от студа. Това била наградата му, за това, че се отнасял към войниците добре и бил загрижен за тях.
Дружелюбието се изразява в любов към ближния извикваща мир, съгласие и разбирателство. Това е покорност на сърцето. Това качество се появява често сред хората във всекидневния ни живот.
Където няма дружелюбно отношение към хората, там няма и любов.
Сърдечността и дружелюбието променят сърцата на хората. Ако успееш да помогнеш на човека срещу теб да почувства съчувствието ти, ти ще го предразположиш към себе си.
Подаръците не се измерват в количеството предмети и парите вложени в тях, а в отношението и съпричастието към мъката и нуждата на другия.
Добрата дума и приветливостта са основа на едно бъдещо приятелство.