Млад човек заедно с водач се разхождал по стръмните и недостъпни алпийски планини. Те вървели по пътека, по която трудно биха се разминали двама човека. От едната й страна имало отвесна скала, а от другата зеела пропаст. Младежът ужасно се страхувал, но той упорито следвал водача си.

Изведнъж погледнал напред и изтръпнал, само след няколко крачки пътеката свършвала стигайки до пропаст. Изглеждало, че няма никакъв изход. Но те тръгнали към опасното място и младият човек видял, че пътеката рязко се обърнала по тънкия перваз на скалата и продължавала да се стеснява покрай отвесна скала. Така пътниците смело могли да продължат.

Често това се случва и в нашия живот. Струва ни се, че стигаме до задънена улица, но когато приближим мястото, Бог ни разкрива пътя по нататък.

В Своята милост Бог за всеки от нас открива път, по който трябва да вървим. Това се случва в всяка сфера от живота ни, характерно е за всичките ни специфични отговорности.

Всички Божии пътища, са пътища на милост и любов.

Нашите пътища са очертани от Исус Христос и нашата задача е да вървим там , където Той ни води. Те са съпроводени от ярките звезди на Божиите обещания. Вървейки по пях ние ще бъдем благословение за всички в този свят.

Истинският път в християнския живот не е осеян с рози, а с тръни. От него дъхът ти спира. И няма нищо по-славно от това, което ни очаква в края му.

Този път е труден, но е изпълнен с Божиите благословения.