Един човек излязъл от църквата, но се почувствал самотен. Изведнъж го извикал негов приятел:

– Трябва да поговоря непременно с теб.

Човекът видял в тази неочаквана среща знак и така се зарадвал, че започнал да говори за всичко, което му се струвало важно, за божията благодат, за любовта… Накрая добавил, че Бог сам е изпатил другият при него, защото той се чувствал самотен и ненужен.

Приятелят му го изслушал, благодарил и си тръгнал. Мъжът, който току що се бил зарадвал, отново се почувствал самотен.

Изведнъж осъзнал, че в своето ликуване забравил да изслуша другият, какво искал да му каже.

Човекът погледнал краката си, а там се въргаляли собствените му думи.

Май нещо друго трябваше да стане тук?