Скоро бях болна. Болестта толкова силно ме бе смачкала, че не бях в състояние да върша нищо, а тялото ми се гърчеше от непрестанната болка, Лечението вършеше своето и имаше резултати, но за това беше нужно време.
Като безкрайна река течаха минути, часове, дни, седмици, но монотонността на ежедневието бавно ме убиваше. Болката бе непоносима и единственото, което можеше да ме отвлече от физическото ми страдание беше четенето на книги,
Мислех си, коя е причината толкова много да обичам книгите? Нали те ни извеждат от реалността и ни потапят в някакъв измислен свят. Но именно тук ни е хубаво, защото по-добре разбираме хората, техните проблеми и желанието да общуваме с тях се засилва.
Книгите са станали наши приятели, защото излъчват мир, любов и доброта, Тук никой не те обижда, не те наранява. Днес, като никой друг път книгите са станали необходимост за нас. На кого те са нужни? На децата ни, на всеки, който търси истината и отговора на вечните въпроси.
Книгата те кара да размишляваш, съпоставяш, съизмерваш. От средата на многомилионния боклук изпълващ развлекателни и интелектуални издания, трябва да отделиш късчета, които да станат твоя духовна храна. Книгата като перлена огърлица украсява живота ти, тя е твоя мъдър съветник, добър събеседник и утешител на измъчената ти душа.
Книгите пронизани от любов към хората и техния Творец, за много ще станат опора в трудния път на живота. Те са пристанище на мир и доброта за всеки от нас.