Група учени начело с биогеохимикът  от Калифорнийския университет Ръвърсайд проверили популярната хипотеза за палеоокеанската химия и доказали, че тя не е вярна.
Изследването на вкаменелостите показало, че еукариотите – едноклетъчни и многоклетъчни организми с по-сложни клетъчни структури, в сравнение с прокариотите, като бактериите демонстрирали ограничено морфологично и функционално разнообразие, което се е наблюдавало много години назад.
Много учени са свързвали забавянето на диверсификацията и разпространението на еукариотите, с много ниските нива на следи от метален цинк в морската вода.
Що се отнася до хората, цинкът е важен за възникване на много основни клетъчни процеси. Свързаните с цинка протеини, са разположени предимно в ядрото на клетките и са въвлечени в регулирането на генната транскрипция.
След анализиране на проби от морски шисти открили, че нивото на цинка в морската вода по време на Протерозоя е било такова, каквото е днес.